Виното моята страст!


Нещо любопитно        

1. Не избирай по етикет. Прекрасно изглеждащи бутилки се оказват скапани  вина. При настоящата дегустация например френското вино “Барон Д’Ариняк” блан
де блан се оказа боклук, въпреки атрактивната бутилка и етикет. Вярно, че е
евтино – към 6-7 лв. бутилката, но на тази цена има южноафрикански, чилийски и
аржентински, от които можеш да си оближеш пръстите.

2. Бели вина с по тъмен, златист, приятно жълт цвят в България могат да означават в повечето случаи окисление. Това често се случва с бялото вино, по-рядко и с червеното. В червеното има повече естествени вещества, танини и др., които съхраняват виното. В бялото са по-малко, затова се добавя повече консервант – серниста киселина – още в гроздето, преди ферментацията. Затова с бяло вино при пиене не трябва да се прекалява. Но и серните окиси често не могат да спасят виното от окисление. Ако се избира бяло вино по цвят, за предпочитане са по-бистрите вина, с по-бледожълт или бледожълтозелен цвят. Поне за българските е така. Понякога по-наситеният цвят на бялото вино може да означава, че гроздето е смачкано с по-силна преса при производството, а не е оставено да се оттече сокът му или леко да се пресова. Но това са технологични подробности, които не са валидни в 100% от случаите, защото технологиите позволяват да се правят какви ли не чудеса.

3. Заглеждай се за процента на алкохол на виното. Когато едно българско бяло вино има 14-15% алкохол, това означава, че е от много сладко грозде, което като сорт и зреене е достигнало висока захарност (В по-топли страни от България белите вина често са с 14-15% алкохол). У нас често такива вина с по-висок алкохолен градус не са съвсем сухи или пък са по-плътни на вкус, а може да имат и по-слаби киселини, което е недостатък за виното. Някои наши производители оставят гроздето да узрее добре и дори да презрее, преди да го оберат, което означава, че то вече има повече захари и по-малко киселини. Това се отразява и на виното. Ниският алкохолен градус (10-11%) пък говори за по-леко вино, което може да е по-сухо и да има по-високи киселини. Един харесва по-сладки, друг – по-сухи и по-кисели вина – въпрос на вкус


Пино ноар

Рано или късно всеки уважаващ себе си винар или ценител на виното стига до етапа в кариерата си, на който му се иска да се занимава с пино ноар. Пино ноар е като крайъгълен камък, който удостоверява достигането на определена зрелост.

Най-съвършеното проявление на пино ноар е бургундското червено вино. Не всяко бургундско, разбира се. Има и такива, които струват точно толкова, колкото и десет пъти по-добрите си събратя, но качеството им ни кара да направим заключението, че светът е труден за разбиране.

Вината от този благороден сорт се отличават със средно интензивен до интензивен цвят (цветът им много често е повод по-неопитните дегустатори да ги определят като не особено качествени вина) и с аромати на червени, понякога черни горски плодове, гъби и горска шума. Те са меки и кадифени, но могат да бъдат и с доста висока киселинност при прекалено високи добиви на лозето или лоша година. При отлежаване в нови бъчви тип “барик” поемат структуриращи танини от дървото и могат да покажат значителна плътност и мощност. Единствените черти, характерни за вината от пино ноар от цял свят са една определена сладост, както и принципно по-ниското съдържание на танини и пигменти в сравнение с другите “големи” френски червени сортове – каберне совиньон и сира. Пино ноар е доста по-достъпен и шармантен като младо вино от споменатите два сорта и се развива по-бързо; въпреки това най-добрите вина запазват достолепието си дълго време.

Кой е по-добрият? Френските познавачи и ценители на виното спорят вече десетилетия, кой заслужава короната за най-добър червен сорт: супер-звездата от Бордо каберне совиньон или бургундската дива пино ноар? Донякъде, но само донякъде, двете страни се срещат по средата на бойното поле, заявявайки, че каберне совиньон с неговата силна танинова структура е истинско мъжко вино, докато пино ноар е по-скоро нещо за жените. Факт е, че пино ноар самостоятелно е в състояние да достигне такава комплексност и многопластовост, до която каберне совиньон в повечето случаи достига само в купажи с други сортове. Следното също е факт: що се отнася до 30, 40 или дори 50-годишни представители на двата сорта, то международно признатите винените корифеи споделят как в слепи дегустации много често просто …. объркват двата сорта.

За разлика от каберне совиньон, който може да бъде култивиран почти навсякъде и дава вино, в което винаги могат да бъдат уловени основните му черти, пино ноар има високи изисквания както към лозето, така и към технологията на производство. Несравнимото чувство на божествена наслада, което носят качествените червени бурундски вина е може би това, което кара по-амбициозните винари от цял свят да изпробват възможностите си с този капризен сорт. Въпреки, че пино ноар дава доста непостоянни резултати дори в родината си, той може да бъде намерен във всяко кътче на земята, с изключение на най-горещите, където от амброзия той бързо се превръща в конфитюр.

Ако приемем, че каберне совиньон дава вина, които апелират към интелекта ни, можем да кажем, че чарът на пино ноар е от доста по-чувствено естество. В самата Бургундия на твърдението, че там се правят вина от пино ноар не се обръща почти никакво внимание; “пино ноар служи само за средство, чрез което говори неповторимия тероар на областта.”

Непостоянството на пино ноар се дължи донякъде на генетиката му. Той е древен сорт, по всяка вероятност селекциониран от човека преди повече от 2000 години. Има доказателства, че пино ноар е съществувал в Бургундия още през 4 в.сл.Хр. Сортът е склонен към мутации, както показват сортовете пино блан, пино гри и пино мюние и към клониране, за което свидетелстват безбройните пино ноар клонове във Франция.

Доколкото изобщо може да се твърди нещо за сорт с толкова разнообразни форми пино ноар покарва рано, с което е заплашен от пролетни измръзвания. Влажни, студени почви и намиращи се в ниското земи са неудачен избор за лозе с пино ноар. Теоретично добивите са ниски, въпреки че в Бургундия са селектирани доста високодобивни клонове. Сортът е податлив на болести, гниене (ципата му е по-тънка от много други сортове) и на вредители. Най-добри резултати постига принципно върху варовикови почви и при относително по-хладен климат, при който и без това ранно зреещото грозде не бива насилвано да узрява бързо, губейки при това ароматите и киселините си.

В избата пино ноар изисква непрекъснатото внимание и наблюдение на винарите и напасване на технологията на особеностите на конкретната година.

В Източна Франция пино ноар се отглежда почти повсеместно и непрекъснато отнема земи от други, не толкова благородни, сортове и в края на 90-те години той заема площ от около 22 000 ха.

Преди години Бургундия и най-вече прочутата апелация от нея Cote d’Or е безспорен първенец по площи с пино ноар. Вследствие на активното разширение на региона Шампан, в края на миналото столетие по-голямо количество пино ноар се преработва в шампанско, отколкото в бургундско вино. През 1988г. в Cote d’Or има 6 000 ха със сорта.

Червените бургундски вина варират от плътно оцветени, силно танинови и отлежавали в дъбови бъчви пищности до накиселяващи тъмни розета, които трябва да се пият възможно по-скоро. Най-добрите Grand Crus са интензивни, пищни и жизнени вина със стегната структура и с никога ненатрапващо се присъствие на дъб.

През последните години в цяла Франция се наблюдава увеличение на площите с пино ноар, най-значително в Шампан. Тук той се преработва почти изключително в шампанско – както и навсякъде по света, където се произвеждат пенливи вина по френски образец – под формата на съвсем бледо червено вино в основния купаж. Виж шампанско. В купажа за шампанското пино ноар е особено ценен заради тялото и дълголетието си. Екземпляри само от пино ноар показват забележителна трайност.

Сортът е разпространен в малък, но нарастващ обем и в други френски винарски райони като Долината на Лоара (червен и розе “Сансер”), Жюра, Савоя, Лангедок.

Пино ноар се радва на значително одобрение по всички земи, в които се говори немския език. В Елзас (макар и днес френски ви?%


Подобни статии:

Коледният подарък на Бритни Спиърс
Луксозното имение на Дженифър Анистън в Бел Еър
Белият цвят в дома ни - символ на уют и топлина
Новата страст на Димитър Бербатов:Bentley Continental GT

Напиши коментар