Куба – Островът на мечтите


Република Куба (на испански: Cuba или Rep?blica de Cuba) е латиноамериканска островна държава на Карибите с излаз на Карибско море, Мексиканския залив и Атлантическия океан. Куба е най-голямата по площ карибска държава, заемайки големия едноименен остров и няколко по-малки архипелага и има най-голямо население сред островните държави в региона — над 11 000 000 души. Столицата ? е град Хавана.
Куба има богата култура, която представлява смес от местни островитянски традиции и влияние на испанските колониалисти, африканските роби и Съединените Щати.
Куба е една от петте комунистически страни в света, и поради това играе важна роля в регионален и световен мащаб (особено през Студената война), и е един от основните доставчици на хуманитарна помощ за страни от Третия свят.Средната грамотност на населението е 99,8%, детската смъртност е по-ниска от тази в някои развити страни, а продължителността на живота е 77,64 години. През 2006 година WWF определя Куба като единствената страна, отговаряща на дефиницията за устойчиво развитие.
Република Куба е 1260 км дълга и 191 км широка в (най-широката си част) едноименен остров, разположен в посока запад-изток. На север протокът Флорида отделя Куба от САЩ, а на изток Наветреният проток я разделя от остров Хаити. Най-близкият и южен съсед е остров Ямайка. Дългата брегова линия на остров Куба е разчленена от стотици естествени заливи, рифове и полуострови. На Република Куба принадлежат още сравнително големият остров Хувентуд (бивш Пинос) и около 1600 малки острови,повечето от тях незаселени.
Релефът на Куба е предимно равнинен. Планините и възвишенията заемат около 1/4 от площта ?. Сиера Маестра е основната планинска верига, минаваща през Карибите и пресичаща остров Куба в югоизточната част. Тук се извисява най-високият връх Туркино (2005 м). Ниските южни част на островната са част от варовиковата Карибска плоча, на която се намират още полуостров Юкатан Мексико,полуостров Флорида, САЩ и Бахамските острови. Най-дългите река в Куба е Кауто. Тя тече в посока от изток на запад, на 20 км северно от град Баямо, но е плавателна за малки лодки
Климатът на страната е горещ и влажен тропичен-пасатен, като 80% от обилните валежи падат през лятото (май-октомври).
10% от територията на страната е заета от гори

Испанските колонии
Христофор Колумб пристига на острова през 1492 г. Главното население на острова тогава са араваките, таините и сибонеите, дошли от Северна Америка векове преди това. Названието на Куба произлиза от начина, по който таините са наричали острова — Каобана, което на езика им означава „център“.[10]
• Когато Колумб пристига в края на 15 век, той обявява острова за испанска територия[11] и го нарича Исла Хуана, по името на принц Хуан Астурски.

През 1512 г. Диего Веласкес де Куеляр завоюва целия остров и изгражда първия испански град там — Нуестра Асунсион де Баракоа, а след това се създават Сантяго де Куба, Баямо, Пуерто Принсипе и Хавана, която става столица през 1515 година.
Благодарение на цветущата търговия, през средата на XVIII век Хавана вече е най-развития град в региона

Кубински пури „Bolivar coronas extras“. Куба е сред най-големите производители на пури в света.
Куба е една от последните комунистически държави с планова икономика. Преди революцията Куба има добре развита пазарна икономика, която обаче се характеризира с много големи разлики в състоянието на най-бедните и най-богатите слоеве на населението, както и със силно изтичане на националните капитали към други страни (най-вече САЩ).[18] След революцията почти всички предприятия са национализирани, и настъпва значително уравновесяване на икономическата активност. Въпреки почти пълното отсъствие на значителна частна стопанска дейност, дългогодишните икономически санкции от страна на САЩ и липсата на значителни природни ресурси, Куба е най-богатата социалистическа страна, с БВП на глава от населението $ 9500,[19] и има значително по-добри показатели от останалите латиноамерикански страни по отношение на детска смъртност, заболеваемост на населението, качество на образованието и здравеопазването.[20]
Индексът за човешко развитие се равнява на 0,863[21] — сравним с този на страни като Хърватия и Аржентина, и по-висок от тези на Оман и България. Куба е на 14-то място по най-ниска безработица в света — едва 1,8% са безработни.[22] Частните работници в Куба към 2006 се оценяват на 22% от общата работна ръка, сравнено с 8,2% през 1981.[23] Средната месечна заплата към 2005 е 334 песо ($ 16,7), а средната пенсия — $9 долара.[24] Трябва обаче да се отбележи, че определянето на цените се извършва от държавата и за повечето стоки те са символично ниски. През 2008 година системата на равно заплащане за всички работници в държавните предприятия е отменена, и заплащането зависи от индивидуалния труд на работника.[25] Корупцията е често срещана, макар и много по-ниска от средната за региона.


Подобни статии:

Et si tu n'existais pas - Joe Dassin
Традиционна немска супа с палачинки
Мадона показа гърдата си в Истанбул (видео)
Лятото на Клюкарката:Риана на слънчев Барбадос

Напиши коментар