Все още го обичам


Имаше една максима.Ако не те последва продължавай да вървиш.Аз продължих да вървя разбира се, а той не ме последва.Мина време обаче, и като от небитието с гръм и трясък се завърна той.Онзи,  който ме накара да забравя себе си и да се отдам изцяло на него,онзи които ме караше да не мога да спя,храня……Онзи в чиято сянка живях толкова дълго време.Онзи,  които не ме последва,  когато си тръгнах.И ако по времето в което бях с него водих някаква борба със себе си,сега тази борба ми се виждаше като детска игра.Чувствата, който изпитвах в момента бяха неописуеми,буца бе заседнала в гърлото ми,сърцето ми бе толкова свито, че ако го бях  пробола с игла едва ли щеше кръв да потече.Не можах да повярвам,че мъжът  ,  когото толкова обичах стоеше пред мен и  ме молеше за прошка.Гнева и омразата бяха обсебили съзнанието ми.В същото време сърцето ми още поменеше онези прегрътки и целувки, който ме караха да забравям всичко.Когато бях в прегратките му,когато усещах усните му по мойте….. е , това бе нещото което ме караше да се чуствам Аз,и всичко друго губеше своя смисъл.Да,  но нали именно този мъж, ме бе карал да страдам толкова много пъти.Именно той бе този който  ме издигаше до небето от щастие и „оргазъм,“ и в следващия миг ме „тръшваше“ на земята с най-силният гръм и трясък на който бе способен, само и единственно той.Много често си бях задавала въпроса, как стигнах до тук, как бях допуснала някой като него(посредствено момченце от малкият град) да прави каквото си пожелае с мен и най-вече с чувствата ми.В продължение на 3 години, бях изгубила себе си и колкото , и да се търсех ,се намирах единствено и само там“ в него,при него, до него“,а може би аз бях онази в  „задният му джоб“.Лъжите,“фасоните“ и обидите бяха наши спътници през целият ни така наречен „наш период“.Докато правихме любов аз бях най-щастливата жена на света, защото бях неговата, на следващият ден обаче ,той ставаше друг.Държеше се така все едно,не се бяхме любили с онази страст само преди ден.Все едно- аз бях случайно срещната жена.Показваше уважение и чест към други жени,които забележете били само негови приятелки.В много редките случаи,  в които се оптивах да го попитам кому е нужно,той отговаряше, че не ми дължи обяснения и, че това са само момичета от тяхната компания.Когато аз се държах по свободно с някой от неговите приятели  „моето момче“ веднага се сърдеше.Казваше, че аз съм негова и не му е гот да се държа така фамилиярно с неговите приятели.Вечерите се обичахме, правихме любов и всеки път бе като за последно.Карахме се (в повечето случаи аз), той бе от тези който не говорят много. „Навиеше ли си нещо на пръста’ обаче :умираше на ината си.Толкова месеци бях в тази въртележка наречена несподелена любов.Да, това беше несподелена любов.Проблемът бе,че ми отне толкова дълго време за да разбера това.Докато една вечер той заспа дълбоко,след поредния запой(съпроводен с „екстри“).Взех телефона му както бях правила много пъти преди това.Но сега бе различно.Беше писал на момиче.Колко му липсва и как не спира да мисли за нея.За голямо мое учудване съзнанието ми бе толкова спокойно,  когато прочетох въпросното съобщение.Усетих как сърцето ми въздиша облекчено.Тръгнах си от тях без да кажа каквото и да е.И ето че след 2 месеца в който се опитвах да загарбя миналото си и да преживея тази бурна любов,  тя се появи отново.Моята страст, шепота на сърцето ми. Какво трябва да направя сега?…..отново да простя,или да продължа да вървя.Бях ли готова да преглащам нанесените ми обиди,в името на любовта.Не ме ли последва твърде късно той, и обичал ли ме е  въобще някога .Въпроси на който отговора е много прост за някои,но за мен…….какъв ли е отговорът?

Кажете нещо за тази изповед.


Подобни статии:

SADE - No Ordinary Love
Любовта е наркотик
В сянката на хубавите пури...
Момче или момиче: как да се зачене бебе от определен пол?

1 коментар

  1. bonita каза:

    tova kato go chetesh napravo da te zaboli. Niama po gadno chuvstvo ot nespodelenata liubov. Mnogo chesto neshtata se obrushtat razbira se, no ne vinagi… Abe kato imash chuvstva vse e slojno.

Напиши коментар