Прераждането – една загадка на съвремието


Преражданията – в неговите схващания – бяха етапите на възходящо усъвършенстване, различно за различните люде, в различните условия и предпоставки. Но каквото и да е то – разбираемо е, че човек трябва всячески да участва „с всички сили“ в този процес. Много грубо престъпление и невежество е, ако човек сам реши да сложи край на този процес – тоест да се самоубие. Формално това е убиване, смърт (върховно провинение пред живота въобще), но то е дезертьорство, което се наказва. Как? С „отлъчване“ на самоубилия се от всеобщия процес на живота и усъвършенстването за 600 години. Наказание страшно и жестоко, ако се разсъди по-дълбоко.
„Съображението“ като че ли бе в състояние да внесе обреченост в съдбата на личността, на конкретното битие. Но Лечителя никога не бе го схващал така. Напротив: водещото, върховенството в процеса на усъвършенстване на всеки човек е самият човек, съзнанието му за призвание и дълг, за взаимопомощ и достоен живот. Казано инак: в процеса на усъвършенстването и прераждането човек издига себе си и прави това (или би следвало да го прави) с върховно съзнание за Дълг, призвание, съдба.
Той схващаше прераждането като нов живот, надарен с всички предимства на началото, на новата възможност, на новия опит и усърдие. Когато изповядваше, че е готов тутакси да тръгне към „отвъд¬ното“ („ако го повикат“), не пропускаше да отбележи предимствата нз уж трагичното събитие лично за себе си:
– Ще изоставя тази мърша – казваше, като пощипваше с два пръста предраменницата си или: – Ще захвърля този вехт костюм, ще запокитя дрипата, която нося сега (тоест пак костюма си, който обаче винаги беше в идеален ред, увенчан неизменно и с вратовръзка), и ще тръгна!
Ако се съди по интонациите, с които разгадаваше приключението на смъртта (предизвестие за прераждане), наистина никак не се вълнуваше и тревожеше. Напротив, очакваше го като награда, както човек получава отдих в края на напрегнат ден. Представата му за това бе категорична, изградена много внимателно от различни впечатления или знамения („които му е било дадено да научи“).
Вярваше, че в минутата на смъртта – където и да застигне тя човека – около него веднага се събират най-близките нему покойници, за да „подложат“ рамо, да подемат душата му и я отнесат там, където обитават и те. Би било чиста фантастика, ако не го споделяше с дълбока, нетърпяща възражения и изискваща уважителност вяра в онова, което идва.
Подразбираше се, че близките покойници, които светкавично се отзовават – из небитието, из безкрайността на пространството и времето, – заобикалят с грижа и внимание „новопочиналия“, а съвсем не го потапят в някакво страдание или каквато и да било заплаха за разплащане – след „грешен живот“. Напротив! Схващането е не само любопитно: то е знаменателно. Но и утешително като важна информация за „отвъдното“, в което – така се смята досега – човек уж не присъства.
Но личността има доста ясна представа за това „отвъд“ и в нетърпението си да го узнае с голяма и силна емоция го е квали¬фицирала (преди още много векове) за ужасно нещастие, страдание, ужас. Свързала го е с апокалиптични представи за жестока разправа -каквато няма и не може да има. Изобщо всеки от нас тепърва ще коригира представата си за отвъдното!
Димков бе изградил своята и тя бе достоверна. Самият той поясняваше:
– Изчезвам от този свят за десет, за петнадесет години и се появявам отново, за да продължа.
Тоест извършва се прераждането в новородено „подходящо“ същество, за да се продължи досегашната „генерална линия“ на развитие и усъвършенстване. Получава се нещо странно, за което той не бе пропуснал да мисли: оня, който умира и се преражда, неизбежно става „по-млад“ от вече родените, които формално може да се „окажат“ негови деца.
– С децата внимателно! – често предупреждаваше без повод, сякаш като внезапен израз на някакво хрумване. Добавяше: – Не бий детето си – биеш баща си!

 

Цитат от „Сто години за всеки (Рецептите на Петър Димков)“


Подобни статии:

МОДА:Седмица на модата в Париж Christian Dior
Ирина Шейк по секси от всякога
Да се завърнем в миналото: Ретро визия от Fendi 2012
Правилата на Коко Шанел за малката черна рокля

Напиши коментар