Твърде лично с Радина Караджилова


– Каква е атмосферата сред колегите ви?

– Вече снимаме едни от финалните кадри на “Стъклен дом”. И все по-често се случва режисьорът да каже: “Ето, това е последната сцена с еди-кой си. Аплодирайте го!” В този момент настръхваш, разтреперваш се и целият период, в който си работил с тези хора, ти минава като на лента.

Аз съм сигурна, че пак ще ги срещна. Дали на театралната сцена, дали в киното, или в телевизията. “Стъклен дом” на всички нас ни даде много добър старт в живота и ни направи приятели. Не бих казала, че съжалявам, че свършва, единственото нещо е, че и сега ни е много мъчно един за друг.

– Яна Маринова е брюнетка в края на “Стъклен дом”. С вашата героиня Сиана Жекова какво се случва?

– Сиана винаги е била на ръба, в новите епизоди обаче ще направи избор, който е най-правилният за нея. Героинята ми не е тъжна, а понякога дори е отмъстителна. Но е много емоционална и на моменти прилича на мен самата. Мисля, че успях да я представя максимално добре на зрителите.

Иначе всеки персонаж трябва да претърпява някакво развитие. Ако например ми дадат роля, заради която трябва да си обръсна главата или да отслабна и да играя анорексичка – бих го направила. Един артист трябва да прави промени и не само за да е интересен на хората, а да си е интересен сам на себе си. Тези неща са задължителни и трябва да ги има.

Засега обаче не съм правила подобни неща, защото ролята ми не го е изисквала. Единствено се наложи във втория сезон на сериала, когато Сиана взема решение да се самоубие и по сценарий първо трябваше да си реже косата. Тогава пред камерите отрязах изкуствени кичури, но след това нямаше как – подстригаха ме на черта и с бретон. Изтърпях го.

– Косата сте изтърпели, а голотата в киното? Баща ви гледал ли ви е в любовните сцени с Асен Блатечки и какво казва?

– Семейството ми следи сериала, но тази тема въобще не се коментира. Щом енаписано в сценария, го правиш. Каквото ти каже режисьорът, го правиш. Странно е, но на моменти тези сцени дори ги правиш технически. Не влагаш никакви емоции. Наистина има огромна доза притеснение, но се абстрахираш от всичко, правиш го и след това го изхвърляш веднага от себе си.

Да, имала съм любовни сцени, но никога не бих позволила да ми се види нещо. Голотата на екран и на сцена е нещо, което аз не приемам.

Аз съм на принципа, че моята голота ще я вижда само мъжът до мен.

– Ревнувате ли се с Деян Донков?

– Има и такива моменти. Но и той също се е целувал и е имал много любовни сцени в киното. Деян е абсолютен професионалист. Дори и да има в мен нотка на ревност, никога няма да я покажа. Просто това е работа. А и повярвай ми, човек винаги усеща, ако има нещо повече.

– Откога сте заедно?

– Близо година вече и съм много щастлива.

– Защо в началото криехте връзката си?

– Преди да станем гаджета, Деян по никакъв начин не е бил част от живота ми. Бях ходила да го гледам в театъра и винаги много ми е харесвал като актьор. Но не сме си говорели, бяхме просто на здравей, как си. След това никой на никого не се е натрапвал. При нас нещата се случиха постепенно. Дори много бавно. Изучавахме се един друг. Търсихме се, намирахме се и никой не е приклещвал другия по никакъв начин. Нещата ставаха поетапно. В началото ни беше много трудно и на двамата. И аз не съм лесен човек, защото трудно допускам човек до себе си.

– В началото всеки има страхове, вашите какви бяха?

– Аз страхове нямах. По-скоро и двамата току-що бяхме излезли от сериозни връзки. Той от връзката си с Кристина Милева (известен български модел – б.а.),аз – от тази с Калин. И трябваше да се изчака малко. Беше труден период и за двамата.

– Какво се случва сега с връзката ви? Живеете ли заедно?

– Може да се каже, че да. Споделяме вечерите си заедно, но официално не живеем заедно. В момента той си обзавежда неговото жилище, но аз си имам апартамент в центъра на София. Заедно сме и всичко ни е наред. Никой от нас двамата не може да готви, но май Деян се справя по-добре от мен. Много вкусни спагети ми прави.

– Само вечер ли е времето, в което сте заедно? Той идва ли да ви гледа в театъра?

– Различно е. Ако Деян няма ангажименти, ме пдридружава и в провинцията, когато имам представление там. И аз ходя на неговите, много обичам да го гледам в театъра. Той е по-опитен. Има едно особено качество и като излезе на сцената, я поглъща цялата. Играе спокойно и в същото време действа мощно. Все едно е негова цялата сцена. Това е красиво за гледане, но идва от опит. Искам и аз така да мога да играя. Гледам го и като актьор, но на моменти като моето си момче.

– Сигурно се познавате и със сина му.

– Да, всичко е наред. Познаваме се с детенцето му, говорим си. Малкият Деян наистина е чуден.

– Мислите ли за свое дете?

– Да, говорили сме си. Но още е рано. Всяко нещо с времето си.

– Ще има ли сватба, или предпочитате съвместното съжителство?

– Има приказност в цялото това нещо. Трябва една жена да се почувства булка поне веднъж в живота си. Много е красиво и мисля, че всеки трябва да го изживее.

– За какво се карате?

– За глупости, но не за битовизми, много сме далече от това. Деян е много мнителен и понякога това ме впряга. Мнителен е относно всичко. Но е нямало драми. Иначе той няма лоши навици или черти в характера, които да ме дразнят.

– Преди бяхте споменали, че имате лош навик – да не затваряте капачката на пастата за зъби. Още ли е така?

– Вече не, обаче сега имам друг – не си гася цигарите и те димят продължително в пепелника. Баща ми много се кара за това. Всъщност той ми се кара, че изобщо пуша.

Но напоследък съм станала страшно подредена и организирана.

Пускам по два пъти на ден прахосмукачка вкъщи. Гардеробът ми напоследък се пръска, има толкова много дрехи, че всяка седмица ги преподреждам.

– Сама ли се издържате? Изкарват ли се пари от актьорство в България?

– На един етап се изкарват добри пари, на друг – не. Има една вълна, която те залива и понякога ти си на гребена. Но актьорската професия е така – има и възходи, и падения. Аз сега съм по средата.

Сама се издържам още отпреди “Стъклен дом”, докато бях студентка. В НАТФИЗ получавах и стипендия. Освен това ходех на кастинги и снимах много реклами – за банки, за шоколади, дори и за чужди продукции.

– Какво си купихте с първия хонорар?

– Още преди да вляза в НАТФИЗ, се снимах в една лента, копродукция между Франция, Испания, Гърция и България. Казваше се “Последният бей на Балканите”. Хонорарът ми беше 300 евро и ми се струваха много пари.

Първо ми дадоха аванс от 150 евро, веднага отидох с маййка ми да ги обменя. И ги изхарчих. Купих си шушляково зелено яке “Диадора”, шапка, широки панталони, страхотни обеци на майка ми, вече не си спомням какво взех на баща ми и брат ми. Но купих и едно растение, което е още живо. Обожавам да правя подаръци, изпитвам удоволствие да купя на някого нещо ей така, без повод.

– Какъв беше последният подарък, който направихте?

– Подарих на Деян черна риза, която купих от Пазарджик. Уцелих размера му, но той още не я е обличал.

– Какво ще правите, след като приключите снимките на “Стъклен дом”? Имате ли предложения?

– В момента участвам в спектакъла на НАТФИЗ “Заболяването младост”, където си партнирам с Луиза Григорова, и в “Стъклената менажерия” в “Сфумато”. Предстои ми да започна репетиции в театър “Българска армия” на “Кой се страхува от Вирджиния Улф”. Мисля паралелно с това да работя и още нещо.

Със сигурност няма как да стана продавачка или сервитьорка, но ако не работя, просто не съм аз. Засега предложения за филм или тв сериал нямам.

– Вашите колеги Явор Бахаров и Бойко Кръстанов вече са на щат в театрите. На вас не ви ли предложиха?

– Вече отказах едно предложение. Имам и друго, което мисля да приема. Но като се случи, тогава ще го кажа, защото съм суеверна.

– Напоследък има тенденция в сериалите да се канят не актьори с диплома, а манекенки и топмодели. Одобрявате ли го?

– Конкуренцията в тези среди в момента е много голяма и някои започват да се озлобяват, нещо, което на мен ми е адски далечно. Повярвай ми. Не бих взела хляба или работата на друг. Това обаче за съжаление го има в България. Има актьори, особено в театралните среди, които много се дразнят. И не знам кому е нужно това. Някои се самоизяждат от гняв и от завист, че друг се справя по-добре от тях. Гледала съм сериали и сцени с хора, които не са артисти – манекенки, топмодели, и мога да кажа, че се справят много добре. Това обаче дразни много хора. Но е факт, който не може да се скрие. Една от причините е, че много актриси не се поддържат, започнаха да стават и немарливи по отношение на работата си. И защо манекенки започнаха да снимат главни роли в сериалите – те са красиви, имат хубаво тяло и са органични пред камерата.

– Вие защо кандидатствахте в НАТФИЗ?

– Да бъдеш красив и харизматичен на екран и театрална сцена, е много важно, но красотата е до едно време. Принцесите – също. Когато взех решението да кандидатствам в НАТФИЗ, съм търсила и неща, които са абсолютно извън самата мен. Неща, които аз тепърва да намирам у себе си. Странно е, но по време на процеса на работа откриваш свои вътрешни дяволи или ангели.

– “Стъклен дом” направи вас и другите ви колеги изведнъж известни. Бяхте ли подготвени за това?

– Ако човек си повярва, че е голяма звезда, животът много бързо може да го промени, и то в лоша посока. Всичко е до време. И самосъхранението е най-важното нещо. Аз не съм се надула, не съм се самозабравила, не съм станала нагла. Всички бяхме стресирани – и Луиза, и Явор, и Бойко, и аз. Все пак няма как да дойде някой и да те накара да излезеш и да се напиеш.

Всеки сам си решава. Така че дали ще си запазиш името чисто и дали ще изглеждаш достойно в очите на хората, е лично решение. Самодисциплината е най-важна. В началото въобще не бях наясно какво се случва. Аз търсех спасение вкъщи при майка ми и баща ми. Те са хората, които най-много ме подкрепят, на моменти дори се притесняват за мен.

– Семейството ви как приема всички нещата, които пишат жълтите вестници за вас?

– Майка ми много тежко го преживяваше, баща ми се дразнеше. Изключително неприятно е.

– Имате по-малък брат, той по вашите стъпки ли тръгва?

– Брат ми Димитър завършва сега френската гимназия в София. Ще кандидатства в художествената академия – графичен дизайн. Много се гордея с него. Той ме нарича Раде или Чичи. Когато пътувам, се грижи за кучето ми Аксел.

– Планирате ли скоро да ходите на почивка?

– Не мисля, че ще е скоро. Но майка ми заминава за Амстердам по работа, баща ми също ще отиде при нея. Много се надявам и аз да отида, но зависи от репетициите и ангажиментите ми.

Източник: в. „24 часа“

 

 


Подобни статии:

Рожденникът:Днес големият Георги Калоянчев навърша 87 години
Ако си влюбен и искаш да посветиш своята любов в микс от хубава музика и гурме ястия, ела при нас на...
Багата е в съзнание, но в медикаментозна кома
Швеция ликува: кръстиха принцеса Естел

Напиши коментар