Защо „Господари на ефира“ не пожелаха да станат слуги


В Световния ден на свободата на печата България пуска шоумени да се борят срещу цензурата.И нашата окаяна журналистика излезе на борба с цензурата. В Световния ден за свобода на словото, който се отбелязва на 3 май по инициатива на ЮНЕСКО, България се отсрамва с храбрата битка на шоумените от „Господари на ефира“ срещу телевизията, която довчера им наливаше милиони, за да създават илюзия, че и у нас обществото си има куче пазач, настръхнало срещу лошите хора. На „Господарите“ им дошло до гуша от медийния банкет, на който все им напомняли, че не е етично да говорят с пълни уста, и затова решили да се оттеглят, за да изкажат натрупаните си мълчания. Не на цензурата! И кой го казва?

– продуценти, режисьори и актьори, приели ролята на журналисти. Самите журналисти са се смесили с публиката и се забавляват на изнесеното извън студиото шоу. Американската неправителствена организация „Фрийдъм хаус“ публикува по повод 3 май годишната си класация за свобода на словото в света, която определи медиите в България като „частично свободни“. Миналата година страната ни бе на 76-о място, а сега е слязла на 78-о. Това означава, че от частичната свобода на медиите е останала още по-малка част. Загубата би трябвало да се дължи на неволите на „Господари на ефира“, защото не се е чувало да има вопли в други медии. Паметливи ще отбележат, че през 2011 г. концентрацията на медии, реклама и разпространение се доближи най-много до степента отпреди демокрацията, когато всички бяха на държавна ясла, макар и да се представяха за органи на различни партии и съюзи. В момента повечето частни издатели разчитат пак на държавния зоб, който им се сипва от ярмомелка, въртяща парите на държавните предприятия. Медиите придобиват общото качество да бъдат органи на властта, независимо кое правителство управлява.

Интересно е, че България дели непрестижното 78-о място не с коя да е държава, а с Унгария – същата, която предизвика дебати в институциите на ЕС като душманин на свободата на словото в Европа. Преведено на журналистически език, това означава „хвани едната, удари другата“. Десният популист Виктор Орбан си има точно копие в България в лицето на премиера Бойко Борисов, като разликата между двамата е само в това, че у нас опитомяването на медиите е вече постигната цел, докато в Унгария премиерът още се сблъсква със съпротива. Протестът на „Господари на ефира“ срещу цензурата е венец на завършилия преход към обезличаване на журналистиката.

От него могат да се направят някои важни изводи,

които да служат за поука на желаещите да се трудят на медийната нива. Първо, властта разглежда медиите преди всичко като средство за разкрасяване и развлечение. Ако не залитат към същинска журналистика, ще се радват на господарски приходи. Ако освен това се подгаврят с журналистиката, могат да станат любимци на премиера, каквито бяха (и вероятно още са) „Господарите на ефира“. Второ, изкушението по журналистиката е търпимо само докато гъделичка и разсмива управляващите, но не и когато ги боде. Бдителни зрители и читатели отбелязаха по интернет форумите, че критичните предавания на „господарите“ били като хартиени фунийки. Трудно е да се повярва, че дебелокожите носители на властта са се засегнали толкова от някогашни закачки на предаването и с година закъснение са се сетили да му отмъстят чрез натиск върху телевизията, която му налива милионите.Примерите за „неуспешни опити за цензура от страна на Би Ти Ви“, които продуцентът на „Господари на ефира“ Джуди Халваджиян посочи на пресконференция, са следните:

– Серия репортажи за липсващата апаратура в болница „Св. Наум“ в София, парите за която трябваше да бъдат отпуснати от набраните средства от Българската Коледа под патронажа на президента Георги Първанов (който вече не е президент).

– Серия репортажи за фалшив мамолог, който „преглеждал“ гърдите на жените в БНР.

– Серия (дузина!) репортажи за изобличената псевдолечителка Тотка Тотевска, която в крайна сметка получи присъда за деянията си.

– Закачливи блицове на кандидатпрезидентски двойки.

– Копиране на фрагменти в българския сериал „Домашен арест“ от световноизвестния „Двама мъже и половина“.

– Гафове в сериала „Седем часа разлика“.

– „Златен скункс“ за Вили Сечкова заради дословното копиране на рекламния спот на „Треска в събота вечер“ от международна реклама на световноизвестна модна марка. „Златен скункс“ за Васко Мавриков заради това, че и двете предавания, в които работи след „Господари на ефира“ – „Вечерното шоу на Азис“ по ТВ2 и „Денят е прекрасен“ по bTV, впоследствие бяха свалени от екран.

– „Златен скункс“ за актрисата от „Стъклен дом“ Елена Петрова, която бе заловена да шофира след употреба на алкохол.

– „Златен скункс“ за Елена Розберг заради това, че след кратък период от време бе освободена като водещ на предаването „Преди обед“.

А-у-у, каква дързост!

Че те, както са го подкарали, могат да стигнат и до подлеза пред Министерския съвет, за да дирят кусури в държавата. Явно властта се е намесила, за да предотврати опасно залитане. Читателите на „Сега“, които са свикнали с всекидневните бодили във вестника по адрес на премиера Бойко Борисов, неговото правителство, предшествениците му и всички, които се представят за политически елит на България, могат сериозно да се зачудят дали става дума за задушаване на свободата на словото, или за нарастване на апетита на „господарите“ в резултат на разширен стомах. Верният отговор може да се намери чрез елементарна проверка. Първият инструмент на цензурата е икономическото изтощаване. Едно е да претендираш за милиони, друго е да се бориш всекидневно за оцеляване. Приходите са обратнопропорционални на критичността на журналистиката. В държава, където властта решава чрез назначени пълномощници в рекламата и разпространението коя медия има право да оцелее, няма как да просперират други, освен нейни любимци или безобидни издания. Жълтите вестници, чиято задача е да развличат обществото, като имитират журналистика, са хартиеният еквивалент на „Господари на ефира“ – както по стил, така и по доходи.

В родния медиен свят господари могат да бъдат само онези, които избират добре платения слугинаж. Когато „Господарите“ ритат, че ги третират като слуги, това означава, че става дума за много, но все пак недостатъчни по техния джоб пари. Ако продуцентите наистина са решили да изпробват таланта си в журналистиката, ще проличи по начина на преговори с друга телевизия, където да пренесат предаването си. Опитат ли да постигнат тарифата, на която са се радвали в най-доходната телевизия, изявленията им, че са готови да се борят за свобода на словото, каквото и да им струва, ще замиришат на натурален скункс. И ще трябва да си го връчат сами на следващия Ден на свободата на словото. Дотогава остава цяла година – достатъчно време да проверят що е журналистика и има ли тя почва у нас.

Segabg.com

 


Подобни статии:

Игра на чужд терен: Дейвид и Виктория Бекъм отиват в Париж
"ЗИМНА МОДНА ФЕЕРИЯ 2012" в "МУРИТЕ" клуб хотел край Разлог
Жена - комикс: Виктория Бекъм с червена коса
Кръстиха принц Джордж : херцогиня Катрин с рокля на Александър Маккуин.

Напиши коментар