Никос Казандзакис или Зорба гъркът


zx450y250_1842135[1]Никос Казандзакис, най-четеният и най-обсъжданият гръцки автор, е роден на 18 февруари 1888 г. в Ираклион, Крит, по това време все още намиращ се в рамките на Османската империя. Той расте във… фермерското семейство на Михалис и Мария Казандзакис. Животът на семейството се променя след Критското въстание и то е принудено да напусне дома си и да търси убежище в Пирея. Животът на бежанец е труден за едно дете. Шестте месеца, които прекарва извън дома си оказват голямо влияние върху малкия Никос и по-късно намират отражение в някои от неговите произведения.

Никос Казандзакис получава солидно за времето си образование. Посещава Францисканското училище на Свещения кръст в Наксос. Там той усвоява френски и италиански. Когато през 1899 г. настъпват по-мирни времена, Никос се завръща в родния си град и се записва да учи в гимназия, която завършва през 1902 г. Още същата година започва да учи право в Атинския университет. Дипломира се през 1906 г. с докторска степен.  През същата година е публикувана и неговата първа книга „Драконът и лилията”.

Образованието си Никос Казандзакис продължава в Париж. Тук той задълбочава юридическото си образование и изучава философия в „Колеж дьо Франс” при Анри Бергсон.

За известен период от време Никос Казандзакис е зает в обществения сектор. Последователно той заема постовете директор на министерството на социалните грижи в Гърция, в годините на Втората световна война е министър в гръцкото правителство на о. Егина, а в периода 1947-48 г. работи и за ЮНЕСКО.

Международна слава като писател Никос Казандзакис придобива след филмирането през 1964 г. на най-известния му роман „Алексис Зорбас” под името „Зорба гъркът” с Антъни Куин в главната роля.

В голяма част от своето творчество Никос Казандзакис се опитва да отговори на редица екзистенциални проблеми. В търсене на универсалната истина, повлиян от ницшеанските си идеи, той дори стига до конфликт с църквата заради романа си „Христос отново разпнат”. До истински разрив с Църквата обаче се стига след романа му „Последното изкушение на Христос”. Заради него той е отлъчен от Църквата и прогонен от родината си.

Често в произведенията си писателят се връща в родния си Крит, който става поле за изява на неговите литературни герои.

Интересен опит за автобиография Никос Казандзакис прави с един от последните си романи „Рапорт пред Ел Греко”. Той представлява ретроспективен поглед към собствения му живот със съпътстващите го болки, тъги, настроения, на фона на морската топлина от детството му в родния му Ираклион.

Никос Казандзакис умира от левкемия на 26 октомври 1957 г. във Фрайбург, Германия. Тъй като църквата не отделя място за тленните му останки в „осветена земя”, той е погребан на хълма Мартиника до родния си град. Епитафията на надгробния му камък гласи: „Не се надявам на нищо, не се страхувам от нищо. Свободен съм!” Достойна еманация на вечно търсещия дух на писателя.


Подобни статии:

Джорджия Мей Джагър
Как името определя съдбата ни според Петър Дънов
Чарли Чаплин:Когато обикнах себе си...
Вдъхновяващи цитати от филма "Кръстникът"

Напиши коментар